Най-красивата истина
Сравнявах те със сутрешна роса,
покрила с ласки жадната земя.
Сравнявах те с усмихнатата дъга,
която никога не закъснява да разсее сивата мъгла.
Сравнявах те с пролетта,
съживяваща света, както ти - моята душа.
Сравнявах те с водата,
отвсякъде обгръщаща ме, покоряваща, пречистваща.
Сравнявах те, опитвах да те разгадая,
преди сама да осъзная,
че всъщност търся доказателства,
че ти си истина...
по-красива всъщност от мечтата...
P.S.: Посвещавам на Валя и Виктор - бъдете мноооого щастливи!!! Обичкам те, миличка, мааалко повече от него :)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
