Oct 22, 2007, 11:38 AM

Най-красивата истина 

  Poetry » Other
751 0 10

Сравнявах те със сутрешна роса,
покрила с ласки жадната земя.
Сравнявах те с усмихнатата дъга,
която никога не закъснява да разсее сивата мъгла.
Сравнявах те с пролетта,
съживяваща света, както ти - моята душа.
Сравнявах те с водата,
отвсякъде обгръщаща ме, покоряваща, пречистваща.
Сравнявах те, опитвах да те разгадая,
преди сама да осъзная,
че всъщност търся доказателства,
че ти си истина...
по-красива всъщност от мечтата...
 

 

P.S.: Посвещавам на Валя и Виктор - бъдете мноооого щастливи!!! Обичкам те, миличка, мааалко повече от него :)))

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??