...Най - красивата песен на света...
...Най - красивата песен на света...
Не знам дали бяха спомени или мечти-
бъдещи моменти...
когато се запознахме,
срещнахме се...-
ти беше морето и небето,
аз бях сушата и земята,
не знам кога преплетоха се пътищата ни,
но днес,
точно в този миг...
сме едно цяло,
във всяко отношение
и без никакво условие...,
в едно посока вървим,
всяко нещо споделяме,
какво мислим
и какво чувстваме,
какво ни наранява
и какво ни радва...
оазиса за нас вече не е химера,
а истински живот,
изпълнен с любов...
Прегърна ти моите прегръдки,
целунах целувките ти,
пътувахме в времето
не веднъж...,
а може би и сега...
и никога не ще спрем...,
но винаги ще
намираме нашето място,
нашия момент,
този който беше пръв
и в себе си го пазим
каквото и да се случи...
дори да се загубим,
дори да потънем в забрава,
дори да преминем ада,
неразделни сме...!
И ако се родим отново
в друг живот или друго време,
в друг свят или в друга вселена
пак ще сме щастието призори
между сумрака и изгрева...,
усмихнати, като онзи път
както е всеки един път...
Мястото дори може,
ако поиска да се промени,
но мига си е само наш
от Бога подарен...!
И пак ще се видим там...
на онзи плаж-
където ти беше морето и небето,
а аз бях сушата и земята...,
където днес си обещаваме
и любовта си сбъдваме...,
където пишем най-красивата песен на света,
която уловя историята ни
само за една секунда...,
където един ден
се оказва наистина луд,
луд,
луд,
малко забравен
и много отнесен,
но запомнен най- вече в душата
на двама влюбени,
където времето
не свършва
и позволява безкраен живот,
дори след вечността,
в мига, когато едно неразделно цяло
ще започне всичко отначало...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
