...Най - красивата песен на света...

Не знам дали бяха спомени или мечти-

бъдещи моменти...

когато се запознахме,

срещнахме се...-

ти беше морето и небето,

аз бях сушата и земята,

не знам кога преплетоха се пътищата ни,

но днес,

точно в този миг...

сме едно цяло,

във всяко отношение

и без никакво условие...,

в едно посока вървим,

всяко нещо споделяме,

какво мислим

и какво чувстваме,

какво ни наранява

и какво ни радва...

оазиса за нас вече не е химера,

а истински живот,

изпълнен с любов...

Прегърна ти моите прегръдки,

целунах целувките ти,

пътувахме в времето

не веднъж...,

а може би и сега...

и никога не ще спрем...,

но винаги ще

намираме нашето място,

нашия момент,

този който беше пръв

и в себе си го пазим

каквото и да се случи...

дори да се загубим,

дори да потънем в забрава,

дори да преминем ада,

неразделни сме...!

И ако се родим отново

в друг живот или друго време,

в друг свят или в друга вселена

пак ще сме щастието призори

между сумрака и изгрева...,

усмихнати, като онзи път

както е всеки един път...

Мястото дори може,

ако поиска да се промени,

но мига си е само наш

от Бога подарен...!

И пак ще се видим там...

на онзи плаж-

където ти беше морето и небето,

а аз бях сушата и земята...,

където днес си обещаваме

и любовта си сбъдваме...,

където пишем най-красивата песен на света,

която уловя историята ни

само за една секунда...,

където един ден  

се оказва наистина луд,

                           луд,

                   луд,

малко забравен

и много отнесен,

но запомнен най- вече в душата

на двама влюбени,

където времето

не свършва

и позволява безкраен живот,

дори след вечността,

в мига, когато едно неразделно цяло

ще започне всичко отначало...!