Най-родният терминал
Бяла следа от самолет в небето,
чертае кардиограма на сърцето,
накъсана линия на полет далечен,
сякаш е щрих на пулса сърдечен,
може би защото със самолета отлита,
човешка болка, в сърцето скрита.
Вечната болка на емигранта бездомен,
отнесъл със себе си свидния спомен
за онова малко летище – мило и родно,
което с очи ще търси сред небето безбродно...
Защото някой там ще го чака вечно,
колкото и пътуването да е далечно,
защото най-роден е този терминал,
където някой и без думи те е разбрал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
