Най-родният терминал

duffmckagan (Петър )
298 43

9.09.2017 г., 15:02 ч.

Поезия » Гражданска

771 1 1

Бяла следа от самолет в небето,

чертае кардиограма на сърцето,

накъсана линия на полет далечен,
сякаш е щрих на пулса сърдечен,

може би защото със самолета отлита,

човешка болка, в сърцето скрита.

Вечната болка на емигранта бездомен,

отнесъл със себе си свидния спомен

за онова малко летище – мило и родно,

което с очи ще търси сред небето безбродно...

Защото някой там ще го чака вечно,

колкото и пътуването да е далечно,

защото най-роден е този терминал,

където някой и без думи те е разбрал!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valya_official (Valya Тodorova)

2017-09-09T15:36:13+03:00

Браво Петър! Приветствам всичко родно, въпреки, че съм крайно разочарована последния път от родния терминал - неуредици, простотия, цигания и всичко лошо за което можеш да се сетиш.