Sep 9, 2017, 3:02 PM

Най-родният терминал 

  Poetry » Civilian
750 1 1

Бяла следа от самолет в небето,

чертае кардиограма на сърцето,

накъсана линия на полет далечен,
сякаш е щрих на пулса сърдечен,

може би защото със самолета отлита,

човешка болка, в сърцето скрита.

Вечната болка на емигранта бездомен,

отнесъл със себе си свидния спомен

за онова малко летище  мило и родно,

което с очи ще търси сред небето безбродно...

Защото някой там ще го чака вечно,

колкото и пътуването да е далечно,

защото най-роден е този терминал,

където някой и без думи те е разбрал!

© Петър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво Петър! Приветствам всичко родно, въпреки, че съм крайно разочарована последния път от родния терминал - неуредици, простотия, цигания и всичко лошо за което можеш да се сетиш.
Random works
: ??:??