Най-тихото обичане
Прераждам се в очите ти на лято,
окъпана в морето им,
като Венера.
Изплувам на брега ти.
И ме чакаш.
Забравяме за всички наши „вчера“.
За белезите
(колко са красиви!),
дори ненужното ни „късно е“.
Събрали сме единствено надеждите
от песъчинките,
изтекли между пръстите.
Това е мястото. Без повече въпроси.
Умира всяка мисъл
върху теб,
намерила покой. Защото си
отдавна търсен отговор
на мен.
Отказвам се от всичките химери,
Теории на вероятности,
Големи взривове.
Реално в две ръце да се намирам,
заключили в прегръдка
любовта,
побираща най-тихото обичане,
ми стига.
03.08.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
