Най-тъжната жена
Най-тъжната жена на мен прилича -
усукала косите си в забрадка,
усмихната, защото е вежлива,
сама за себе си останала загадка.
Най-топлите очи, които гледат
с най-тихата молитва къмто Бога.
Най-тъжната жена дори обича,
макар, че винаги изглежда строга.
Върви приведена, почти като старица,
и вече никога за никъде не бърза,
за някои все още хубавица,
за други - неприлично тъжна.
А някъде в сърцето ѝ се стича
смола и замирисва на олтар,
преди да се втвърди и заприлича
на медено старинен кехлибар.
Най-тъжната жена не те обича,
или така изглежда отстрани...
А всъщност е разплакано момиче
и чака да ѝ кажеш: "Остани!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
