Прииждат вечерите хладни
със сенки - нощни пеперуди;
зари изтляват кръвожадни;
върхари дремят непробудни…
Изправена пред тъмен входник,
жалее тихичко вдовица.
Душата ú - самотен бродник
е скрита в черна плащеница!
- Защо, нажалена невесто,
се луташ сред тъмата сънна?
- Сърце ми, пътниче, злочесто
ридае със сълзи бездънни,
защото край Люлебургас
изправен е за почест строя.
Във щурма на съдбовен час
съпругът ми е паднал в боя!
Обагрена от кръв земята,
приела го в недрата свои.
Погинал в саможертва свята,
почива там незнаен воин!
14.05.2018 г.
Б.а. Стихотворението бе отличено с почетна Трета награда на Националния литературен конкурс „140 години от освобождението на България от турско робство„ на Славянското дружество в България.
© Владислав Недялков Всички права запазени