Наказвам те...
Наказвам те
да си без мен.
Защото,
много се обичаше...
И в построената ти схема-
безкрили птиците са...
/само тичащи.../
С предчувствието
за беда,
във нощите
заспиваше-
безпаметно...
/защото,
много съм добра.../
Обреченост случайна
от срещата ти
с мене-непонятната.
Вихрушено
в душата ми
дъждът
/най-топлият.../
прелива към студено.
...
Наказвам те
да си без мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
