10.08.2008 г., 10:47

Нали ме знаеш

801 0 6

О, моля ! Отново ли ще се повтаря тоя цирк!

Недей, за Бога! Вече няма смисъл.

Остави ме. Не можеш да ме спреш.

Знаеш, че може да бъде по- лошо.

 

Не искам да говоря повече. Затуй мълча.

Достатъчно преглъщах думи тежки.

Отрових се от тях... Присядаха ми,

като да бяха плесенясъл хляб.

 

И гърлото ми режеха като с ножове...

 

Не искам с теб сега да спорим.

Няма нужда. Не казвай, че го правя на инат.

Нали ме знаеш -мога и да бъда силна.

Много силна... Тогава ... нека друга да прощава.

 

Ще превъзмогна собственото „Аз".

 

Не ми се чака. Времето изтича...

До тук - уж бяхме двама, а пък -  все сама.

Когато трябваше да се решава,

прехвърляше ми топката, със пас.

 

След днес - дори сама да тръгна,

пак ще се изправя.

 

...

Какво?! Да си играем на любов?

Та тя била ли е? Или...

Какво е всъщност твоето обяснение?

Обичал си ме значи? А нима?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе Нелка, я един шут отзад и... на коня!
  • Стават грешки-спокойно!!!
  • Просто свободна!!!!
  • "Нали ме знаеш -мога и да бъда силна.

    Много силна... Тогава ... нека друга да прощава."

    Във слабите ръце когато силата
    секирата на справедливостта размаха.
    Не може вече никой да я спре.
    Защото във сърцето вече е отсякла...

    Браво!!!Оригинален стих!
  • Е, сега трябва да ти е олекнало Прегръдки и усмивки!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...