Нали не се заблуждаваме?...
12.08.2008
Пред листа бял сега стоя
и чудя се какво да ти напиша...
Отдавна вече съм разбрала –
и без тебе мога да дишам.
Не си внушавам, че за мен си всичко
и празни думи ти не ми редиш...
Отдавна с тебе спряхме да обичаме,
но жаждата си с мен сега ще утолиш.
Отдавна спрели сме да вярваме,
че има на света една любов,
дори да търсим и да се заричаме,
остана ни само телесният зов.
И даже не се заблуждаваме,
че друго може да е между нас.
Вече единствено вярваме,
че помежду ни има само страст.
Тази страст сега ще утолим,
и тяло с тяло ще се слеят.
Ласки с пръсти ще редим,
а после споменът само ще тлее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
