24.04.2011 г., 20:57

Нали си Любов...

1.8K 0 35

                                

 

 

                    От залък 
                    пречистен хляб 
                    душата ми 
                    тежко се свива.
                    Нали е
                    от тялото ти
                    наранено,
                    от Разпятието 
                    възкръснал
                    дух нетленен,
                    Боже мили…

                    Утеха ли,
                    или изкупление,
                    след причастие
                    глътка вино, 
                    така горчиво…
                    Нали е
                    от кръвта ти,
                    жива и свята,
                    нали си
                    Любов,
                    Боже мили…

                    И този дъжд
                    през април…
                    и тъжен е,
                    и благодатен 
                    като
                    тежки пендари
                    твоите сълзи
                    топли…
                    Още ли страдаш
                    за всички нас, 
                    Боже мили...

 

 

        http://www.youtube.com/watch?v=rT6Sa4Ws_V0&NR=1

 

                 Видео - Образът на Исус

 

              художник - Василий Нестеренко

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....