30.08.2009 г., 21:31

Наново за любовта

834 0 5

"Аз не узурпирах короната, аз я намерих захвърлена в калта и я вдигнах с върха на своята сабя"

                                                                                                                                                                     Наполеон.

 

 

Наново за любовта

 

 

Не откраднах аз от никой любовта,

намерих я ранена, захвърлена в калта,

гонена, осмяна - тъжеше любовта.

От никой не я взех. При мен дойде сама.

Не сложих аз корона на нейната глава.

Аз само я спасих... така че - оживя.

                                                                                    Wali./Виолета Томова/

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....