Aug 30, 2009, 9:31 PM

Наново за любовта

  Poetry » Love
838 0 5

"Аз не узурпирах короната, аз я намерих захвърлена в калта и я вдигнах с върха на своята сабя"

                                                                                                                                                                     Наполеон.

 

 

Наново за любовта

 

 

Не откраднах аз от никой любовта,

намерих я ранена, захвърлена в калта,

гонена, осмяна - тъжеше любовта.

От никой не я взех. При мен дойде сама.

Не сложих аз корона на нейната глава.

Аз само я спасих... така че - оживя.

                                                                                    Wali./Виолета Томова/

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...