yotovava (Валентина Йотова)
2514 21012
6.06.2022 г., 20:57 ч.  

Написано по росата 

  Поезия » Философска
358 7 14

НАПИСАНО ПО РОСАТА

 

Все се питам – дали неведнъж

Бог се спира – света да подслуша –

как орачът се моли за дъжд,

а крушенецът плаче за суша?

 

Как пчелата жужи край плета

и с препълнено кошче със злато,

дири път през килим от цветя –

във глъбта на ранилото лято.

 

И добре е светът нареден,

но защо плува в хаос от мисли 

или лута се – ден подир ден,

в лабиринти от страсти нечисти?            

 

Всеки щастие дири, нали?

Но какво е то – знае ли някой?

Ако вън леден дъжд завали,

вкъщи с чай от липа да те чакат?

 

Или може би сноп светлина,

на перваза ми спрял – боязливо,

да разпръсне и гняв, и вина,

да прошепне – Недей си отива!

 

Не е дадено всичко да знам,

ти не вярвай на злъч и на хули.

Щом се върнеш – отчаян и сам,

Бог и моите вопли дочул е.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??