28.11.2022 г., 14:51

Написано върху графит

493 4 14

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ

 

Омръзнало ми е да бъда силна!

Горчи ми всяка пирова победа.

Да хвана пътя толкова да искам,

че даже и посоката не гледам.

 

И щом в сърцето ми домува птица,

защо да я заключвам в златна клетка?

Студът загръща сухите стърнища

с блестящата си заскрежена плетка.

 

А аз не виждам изход от мъглата.

Къде ли в пустошта ще се залутам?

Да стана слаба искам безвъзвратно

и знам, че ще си струва – до минута.

 

Да ми остане глътчицата въздух,

която ще разкъса дробовете.

Дали разбра, че на върха се мръзне

и даже победителите стенат?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...