Напомнено от бриза
Като трътлеста блондинка със големи ходила -
по брега на мечтите ми се разхожда
мрачната моя действителност…
Зее нова дупка в чорапа на делника,
ще погълне побелялата ми глава -
явно е плетен без страст от некадърна орисница.
Като изграден, самотен пияница -
хвърлил въдица малко встрани -
седи си духът ми, гледа и нищо, ама нищо не хваща.
Пън от човешката фауна.
Какво ли му пука? Та той се е напил
с пелина на чувствата
и пред очите му зее празната чаша.
Сега вече разбирам:
Аз съм оня „клан-клан, недоклан”,
дето рие с копита и рога във вратата забива.
А тя - изправена насред нищото,
самотна като вълчи капан,
проскърцва любовно, поклаща се,
като струна вибрира…
Ех, къде е? Къде е
на младостта ми непокорният ат?
Навярно пощипва прясна тревица
и с тъга поглежда от рая…
Шепа приятели имам там.
Разказват нощем,
че пият вино от райска лоза,
залагат срещу блондинките,
но дали ще отида при тях -
не били много сигурни…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
