Като трътлеста блондинка със големи ходила -
по брега на мечтите ми се разхожда
мрачната моя действителност…
Зее нова дупка в чорапа на делника,
ще погълне побелялата ми глава -
явно е плетен без страст от некадърна орисница.
Като изграден, самотен пияница -
хвърлил въдица малко встрани -
седи си духът ми, гледа и нищо, ама нищо не хваща.
Пън от човешката фауна.
Какво ли му пука? Та той се е напил
с пелина на чувствата ...