Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ...
преливащо в залезно лилаво,
разлято по звездното ято.
За две сенки по лунния пясък,
примамващо тихи,
слети в безмълвно сияние.
И аз, в скута ти,
топла и мирна,
ухаеща на море и безкрайност.
Напомняш ми ...
за индигово лято.
© Дочка Г Всички права запазени