7.05.2019 г., 23:39 ч.
Напомняш ми ...
Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ...
преливащо в залезно лилаво,
разлято по звездното ято.
За две сенки по лунния пясък,
примамващо тихи,
слети в безмълвно сияние.
И аз, в скута ти,
топла и мирна, ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ...
преливащо в залезно лилаво,
разлято по звездното ято.
За две сенки по лунния пясък,
примамващо тихи,
слети в безмълвно сияние.
И аз, в скута ти,
топла и мирна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Дочка Г Всички права запазени
Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...
1016
7
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
