26.04.2009 г., 9:19  

Направи да мечтая

903 1 11

Правилата на голямата
игра, мили, не ти са ясни.
Зъзне телефона
от лъжливи обещания;
от заучени фрази;
от надути слова.
И се пука на сърцето кората.
А навън се простира деня
с жарките багри на лятото.
И с усилия се сдържам

да не извикам:
"Знаеш ли всъщност
какво искам?
Глътка обич
и горски шепот
от безкрайната далнина."

Не ми отнемай мечтите, приятелю!
Инак може любовта ми
да се развърже...

Направи да мечтая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно е, че въпреки всичките изпити по ленинизъм /вкл. и държавен политически/, които съм полагал като студент, и като докторант, и познанията, които понатрупах покрай тях за вожда и учителя на цялото прогресивно човечество, той ще остане в съзнанието ми с едно свое простичко, но убедително възклицание: "Трябва да се мечтае!" Мечтите са свързани с любовта, а тя е божественият дъх на живота. Чудесен финал ни поднасяш на чудесното си стихотворение, Латинка. Поздравление!

    "зъзне телефона от лъжливи обещания; от заучени фрази; от надути слова...
  • "Знаеш ли всъщност
    какво искам?
    Глътка обич
    и еолови арфи да ни свирят,
    всяка вечер,
    от безкрайната далнина."
  • Понякога човек и сам трябва да си го направи. Поздрави, Лат!
  • След 2 месеца отсъствие влизам тук и толкова ме сгря тази твоя копнежна "глътка обич", Латинке! Нужна ни е!
  • Мечтай за любовта!Не спирай!Поздрав за теб!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...