12.05.2016 г., 10:11

Напред

2.9K 8 15

Ти нямаш повече какво да ми дадеш,

дори да пожелаеш - не остана.
Фалшива обич и фалшив копнеж,
допълнени с лъжи и със измама.
Не си виновна ти, това го знам.
Затварях си очите и прощавах.
Така че отговорност нося сам  
и днес на себе си бих отмъщавал.
Но всичко туй е минало, нали?
Една любов, която съм отписал.
Е, да, все още вътре в мен боли,
но любовта без болка няма смисъл.
Сега възкръсвам бавно за живот...
(Ала, живот ли е без теб, кажи ми?)
Не се сърди - това е анекдот,
не се стърпях да ти го кажа в рими.
Познаваш ме, нали - това съм аз.
Шегуващ се със всичко, несериозен.
Отгоре, върху белега от "НАС",
ще залепя усмивка, че е грозен.
И на сърцето си ще залепя, 
да спре да ме боли и да забрави.
На изтормозената си душа 
ще сложа две - с една не ще се справи.
И тъй, усмихнат, смело и напред!
Животът не е свършил и ме чака.
Ще взема всичко, ред по ред.
Загубих доста ценно време в мрака...

                                                  05.05.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...