22.09.2020 г., 8:41 ч.  

Напридане на есента 

  Поезия » Любовна
325 9 19

НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА

 

Ще надипля листопада

диадема във косите.

Колко ми остана младост

шепа пръст и звезден мицел,

три секунди преди залез,

чай от мащерка и риган,

стекла се в прашинка златна

капчица от мойта мигла,

куп безсмислени въпроси,

оскрежен небесен лимец,

спомени за сенокоси,

шепоти на райски птици,

дъхове на цъфнал люляк

в белонога синеока вечер,

мисли за когото любех,

и копнеж по сън далечен,

сух, корав и черен къшей,

тънка гиздава забрадка,

И животът да е свършил

пак е хубаво и сладко.

Имам тебе, имам всичко

и когато си затръгвам,

ще съм сита че обичах

толкова, че да се върна.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??