Аз нямам друго име, мили,

освен това, изпод което пръстите ми пишат с теб.

Аз нямам друго слово, освен това,

което с теб изкарвам вън от тъмнината.

Аз нямам думи, мили,

с които някой съм обричала, за да остане с мен.

Защото няма сила, която мене

да залости цяла и да престана да обичам!

Аз помня кой си, мили,

сега си друг, обаче ти и теб опека не е нужна.

Не знам дали е смелост, дори е безразсъдно,

но в себе си аз нас сънувам.

И искам да живея, мили,

за да видя ръцете ти, издрани от агония.

Защото без крилете птичи, ледът е сух

и няма сила, мили, която да го стече без любов!