Напукан лед
Аз нямам друго име, мили,
освен това, изпод което пръстите ми пишат с теб.
Аз нямам друго слово, освен това,
което с теб изкарвам вън от тъмнината.
Аз нямам думи, мили,
с които някой съм обричала, за да остане с мен.
Защото няма сила, която мене
да залости цяла и да престана да обичам!
Аз помня кой си, мили,
сега си друг, обаче ти и теб опека не е нужна.
Не знам дали е смелост, дори е безразсъдно,
но в себе си аз нас сънувам.
И искам да живея, мили,
за да видя ръцете ти, издрани от агония.
Защото без крилете птичи, ледът е сух
и няма сила, мили, която да го стече без любов!
© Криста All rights reserved.
