Нарисувай ми душа.
Вземи молива, във шкафа забравен,
или палитрата стари бои...
Вземи листа хартия, там някъде оставен,
или платното бяло, дето в ъгъла стои...
Вземи каквото искаш, но те моля,
нарисувай ми душа, една-едничка само!
Вземи усмивките хорски,
вземи сълзите им,
вземи и мъката,
вземи радостта,
но и болката недей забравя...
Вземи искрата в детските очи
и хорските мечти вземи...
Вземи...
Вземи ги!
Сложи ги на хартията бяла
или на старото прашно платно,
вземи ги със четката овехтяла,
смеси ги с боята...
Но те моля само... Нарисувай ми душа!
Душа обичаща, мразеща,
надяваща се, плачеща,
душа нежна и търсеща.
Чувстваща!
Нарисувай ми душа...
Една-едничка само.
© Искра Всички права запазени