Нарисувайте ми
и устните порочни на греха,
и червея, от ябълка излязъл,
вкусил сам на пролетта вкуса.
Нарисувайте ми чудни водопади
и момиче, къпещо се в тях,
с коса по-дълга от живота,
красотата вливащо във тях.
Нарисувайте ми ягода червена,
като слънце светеща дори,
и листата - облаци дъждовни,
да закриват мойта синева.
Нарисувайте ми сбъднати мечтите,
към които толкоз се стремя,
а изтрийте и леда в душите,
който бавно тегли към смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени