8.03.2015 г., 16:24

Народ

618 0 5

Какъв народ! Какво величие!

С история незабравима.

И търпеливост до безличие,

и със душа - неповторима!

 

Народ, убиващ си природата.

Народ, търпящ си политиците.

С готовност сложил е короната 

на главата на мръсниците.

 

С готовност плаща си за гаврите.

И издевателстват с него.

Други му обират лаврите

и го мародерстват смело.

 

Народ, ревящ за чужда помощ.

Народ, забравил праотците си.

Народ, в безумната си немощ...

Тръгни, народе, събуди се!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 1. Желев, защо репликирате и то по толкова неоправдано принизителен начин? Не мога да си обясня.

    2. Меразчиев, разбирам, че възнегодвате срещу Желев. Вероятно има и аргумент. Но дали това вълнува публиката на Откровения? - Не. Ползвайте лични съобщения за изглаждане на неяснотиите си.

    Ако считате, че Желев е извършил престъпление, обадете се в полицията. Тука е сайт за творчество, не за каузи. Не може да псувате всеки, който не ви кефи, дори и да се считате за самия Бог.
  • "Народ , ревящ за чужда помощ.
    Народ, забравил праотците си.
    Народ, в безумната си немощ...
    Тръгни, народе, събуди се!"
    Подкрепям казаното! ПОздрав!
  • Силен стих.
    Истински!
  • Поздрав!
  • Оцених!Поздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...