27.03.2024 г., 20:25  

Насаме с Робърт Бърнс

380 3 7

След като намерих Джони,

тъй наречения Уокър скоч,

през антракта взех и тоник

с джин. Ех, че е лунна нощ!

 

Джени, защо ли ме опиваш

само с мисълта ми за любов?!

Запилях се в ръжената нива –

за целувка нова съм готов!

 

Когато любовта те нощем вика, 

кой ще търси и за миг покой?!

Колко влюбени от извора ѝ пиха:

"Идвам,мила!"

                      "Къде си,мили мой?"

 

Само Финдли все нехае и говори,

има опит, неведнъж е ял пердах!

"Любовта е лудост" и няма умора...

С песните на Бърнс цяла нощ не спах!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими,Теодора!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Толкова песенно и свежо!
    Стойчо, чрез своята прекрасна поезия ми припомни и за поезията на Робърт Бърнс.
    Имаше една песен изпълнявана от Борис Годжунов по стих на Робърт Бърнс, за която още си спомням. Благодаря ти!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Люси и Безжичен!
    Робърт Бърнс е национален поет на Шотландия.
    Благодаря за Любими, Асенчо!
  • Браво! Тук си върховен. А Бърнс - страхотен! Националният герой на Шотландия!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...