15.05.2014 г., 21:27  

Насаме със себе си №10-А 10

587 0 0

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №10-А

О, някога  и аз цигари пушех
и като влюбен бях се пристрастил!
Аз разума си за това не слушах
и исках с навика си да съм мил!

В казармата, с години, не съм служил.
Като студент аз станах офицер,
с два летни лагера това заслужих
и станах на военните авер!

След първи курс  бе първата "казарма",
а втората щом свърших пети курс,
тогава се проби и мойта карма,
и тъй започнах навика си щур!

Тръгнах и аз цигари да купувам,
от хорските черпни ме хвана срам
и тъй на пушенето заслугувах,
началото при мен дойде от там!

Започнах ги във петдесет и седма,
и ги напуснах аз във осем-две,
простих се със цигарата последна
и от тогава пушенето спрях!
  19.05.2014 София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...