Колко е хубава нашата близост,
толкова неповторима и съкровена,
като паралелна вселена, в която не съществува понятието “време”,
и сме откъснати от реалността и цялото бреме.
И живея, но и бавничко умирам, чакайки моментите с тебе.
Стрелките на часовника отместват се с мъка,
как жадувам ти пак да си до мене.