Нашата градина
Наш'та любов е леха,
многоцветна градина.
С непосяти цветя.
Градинари двамина.
Обичта ни е роза
с окапали лѝсти.
Цветовете са проза,
непрочетени мисли.
Наш'те думи-лалета,
необрани през юни.
Два протяжни куплета
за море и за дюни.
Наш'те мисли-зюмбюли,
запустели в трева.
Само вятър ги брули,
все лежат в самота.
Наш'та вяра-чемшир,
ашладисан на тръни.
И от него безспир
нещо все ни се зъби.
Наш'та песен изпята –
бели "момини съ́лзи".
И тъга неизлята
в междуметия бързи.
Пловдив
19.09.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
