20.09.2017 г., 1:13 ч.

Нашата градина 

  Поезия » Друга
274 1 8

                     Наш'та любов е леха,

                     многоцветна градина.

                     С непосяти цветя.

                     Градинари двамина.

 

                     Обичта ни е роза

                     с окапали лѝсти.

                     Цветовете са проза,

                     непрочетени мисли.

 

                     Наш'те думи-лалета,

                     необрани през юни.

                     Два протяжни куплета

                     за море и за дюни.

 

                     Наш'те мисли-зюмбюли,

                     запустели в трева.

                     Само вятър ги брули,

                     все лежат в самота.

 

                     Наш'та вяра-чемшир,

                     ашладисан на тръни.

                     И от него безспир

                     нещо все ни се зъби.

 

                     Наш'та песен изпята –

                     бели "момини съ́лзи".

                     И тъга неизлята

                     в междуметия бързи.

 

                     Пловдив

                     19.09.2017

 

                     

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??