5.02.2019 г., 16:29

Нашата среща

1.2K 2 2

В късна пролет, почти лято,

ще се разбързаш ти към мен,

а небето цялото ще е облято

в цветове от нежен крем.

 

Грееща, искряща,

трепетна, пламтяща,

аз към теб ще се затичам,

от вълнение на себе си не ще приличам.

 

Ще ми носиш цвете нежно,

на мен приличащо, копнежно,

за пролет, светлина, любов,

за жар и страст, за всекидневен благослов.

 

Ще се разходим край реката,

ще прикапе дъжд – ще минем под дъгата,

ще поседнем ний на кея,

ще се смея силно – както си умея.

 

Зелените ти очи

ще се отразят в кафевите мои

и със синьото на водата

и цветовете на дъгата

 

ще имаме всичко в този ден

защото ти пожела да срещнеш мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, мили хора!
  • Стихотворението ти е заредено с искрени чувства, нежност и любов!
    Продължавай в този дух, Когато човек възпява своите преживявания, думите излизат от сърцето, пресъздават силата на чувствата.
    Поздравления€ Успех!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...