Нашата среща
В късна пролет, почти лято,
ще се разбързаш ти към мен,
а небето цялото ще е облято
в цветове от нежен крем.
Грееща, искряща,
трепетна, пламтяща,
аз към теб ще се затичам,
от вълнение на себе си не ще приличам.
Ще ми носиш цвете нежно,
на мен приличащо, копнежно,
за пролет, светлина, любов,
за жар и страст, за всекидневен благослов.
Ще се разходим край реката,
ще прикапе дъжд – ще минем под дъгата,
ще поседнем ний на кея,
ще се смея силно – както си умея.
Зелените ти очи
ще се отразят в кафевите мои
и със синьото на водата
и цветовете на дъгата
ще имаме всичко в този ден
защото ти пожела да срещнеш мен.
© Жанет Георгиева All rights reserved.
