Мислите ми щуро лазят,
по граничната бразда.
Импулс за близост пазят,
порив на дивата езда.
Аз съм твоeто диво конче,
яхвай смело без седло.
Скута ми - уютно тронче
заключвай ти с бедро.
Ти си смелата ездачка,
без стреме и без юзда,
вплетена нашата закачка,
галим в топлата бразда.
Така ти пасва по всяко време,
свободна, дива, яздеща жена,
без юзда, без седло, без стреме,
щастливо галопираща из Любовта!