Мислите ми щуро лазят,
по граничната бразда.
Импулс за близост пазят,
порив на дивата езда.
Аз съм твоeто диво конче,
яхвай смело без седло.
Скута ми - уютно тронче
заключвай ти с бедро.
Ти си смелата ездачка,
без стреме и без юзда,
вплетена нашата закачка,
галим в топлата бразда.
Така ти пасва по всяко време,
свободна, дива, яздеща жена,
без юзда, без седло, без стреме,
щастливо галопираща из Любовта!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
