8.01.2024 г., 20:39

Нашето космическо пътуване

1.3K 1 2

Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,

Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...

Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,

И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...

Нека хванем пътя  смело в Космическата шир напред,

Към звезди и към  планети, към пъстър, неизвестен свят!

Загърби и  страховете свои и огледай се навред...

Сега сме в необятното, а колко супернови зад нас ще се взривят...

Разкривайки изобилие на тайнствени мечти пред нас,

Пътуваме във времето, нагърбили сме раничките...

Сверяваме часовника с космическия час...

Какъв късмет е само ние да сме избраниците,

Измисляйки за бъдещето нов исторически атлас...

Срещни се с умове големи, творци и вдъхновители,

Изследвай нови улици, култури и наследства...

Знам в бъдещето чакат ни новите будители,

Които ще използват техническите средства...

За да можем всички деца да живеем единни,

Всеки да е наш приятел, брат и сестра в този свят…

Защото човечеството тук е на години светлинни,

И мирът и хармонията ще се възстановят!

Нека да градим добро с думи и дела,

За общо бъдеще и процъфтяване за всички нас...

Заповядай, малък пътешественико, в приказния Космос  мой ела,

Където лекотата и радостта докарват до екстаз!

Пътуването в Космоса ни очаква с нетърпение,

С формиране на нови мечти и надежди безкрайни...

Знам, в този свят ще имаме цялото благоволение,

Да изградим нов живот на планети незнайни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Павлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Успех!
  • Струва ми се, че не е подходящо за деца заради липсата на рими и използваните малко по-сложни думи, но посланието е добро. Вероятно на юношите би им допшаднало, така че ти желая успех в надпреварата!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...