8.01.2024 г., 20:39

Нашето космическо пътуване

1.3K 1 2

Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,

Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...

Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,

И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...

Нека хванем пътя  смело в Космическата шир напред,

Към звезди и към  планети, към пъстър, неизвестен свят!

Загърби и  страховете свои и огледай се навред...

Сега сме в необятното, а колко супернови зад нас ще се взривят...

Разкривайки изобилие на тайнствени мечти пред нас,

Пътуваме във времето, нагърбили сме раничките...

Сверяваме часовника с космическия час...

Какъв късмет е само ние да сме избраниците,

Измисляйки за бъдещето нов исторически атлас...

Срещни се с умове големи, творци и вдъхновители,

Изследвай нови улици, култури и наследства...

Знам в бъдещето чакат ни новите будители,

Които ще използват техническите средства...

За да можем всички деца да живеем единни,

Всеки да е наш приятел, брат и сестра в този свят…

Защото човечеството тук е на години светлинни,

И мирът и хармонията ще се възстановят!

Нека да градим добро с думи и дела,

За общо бъдеще и процъфтяване за всички нас...

Заповядай, малък пътешественико, в приказния Космос  мой ела,

Където лекотата и радостта докарват до екстаз!

Пътуването в Космоса ни очаква с нетърпение,

С формиране на нови мечти и надежди безкрайни...

Знам, в този свят ще имаме цялото благоволение,

Да изградим нов живот на планети незнайни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Павлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Успех!
  • Струва ми се, че не е подходящо за деца заради липсата на рими и използваните малко по-сложни думи, но посланието е добро. Вероятно на юношите би им допшаднало, така че ти желая успех в надпреварата!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...