18.09.2006 г., 22:52

Нашето минало

787 0 5
Копнеж -
прогнила ябълка
лежи на пода...
Аз не я искамq а ти,
ще я опиташ ли?
Зов за любов -
некролог на неизвестен човек,
ти спомняш ли си го,
като няма дори написано името му?
Спомени - надрани с болка -
реалност жестока са те...
Да питам ли още?
Сега видя ли нашето минало с теб?
Та то сякаш 
и минало не е било - една игра в деиствителността, захъвлена в него без капчица любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...