Sep 18, 2006, 10:52 PM

Нашето минало

  Poetry
785 0 5
Копнеж -
прогнила ябълка
лежи на пода...
Аз не я искамq а ти,
ще я опиташ ли?
Зов за любов -
некролог на неизвестен човек,
ти спомняш ли си го,
като няма дори написано името му?
Спомени - надрани с болка -
реалност жестока са те...
Да питам ли още?
Сега видя ли нашето минало с теб?
Та то сякаш 
и минало не е било - една игра в деиствителността, захъвлена в него без капчица любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...