10.08.2010 г., 14:15

Нашето съвремие

940 0 8

Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти.

Каквото и да кажем,
нашият свят е
к*рва, на която
ù трябва оправяне.
За пари, разбира се.

Колкото усърдно и сляпо
на бога си се вричате,
толкова безразсъдно
сте се устремили към
втори Содом. Амин?

Хвани живота си
в ръце. Стисни го
здраво. Усещаш ли
как костите се чупят
някъде под пръстите ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет,Алекс!Отново ме караш да се замисля...Браво на теб!
  • "Ухххх, ЕРЕС... в поезия!" - ми къде другаде?! Те и Нострадамус са го смятали за еретик,та затова си е писал предсказанията в стихове.А ерес идва от гръцката дума за избор,което съвсем не означава нещо лошо.

    Евала за стихотворението : )
  • Прав си в объркан свят живеем,а може би винаги е било така.Хубав стих,Сашо!!!
  • "Амин?" Страшно ми хареса!
  • Привет, Сашо, светът си е ... но през розови очила не изглежда толкова некрозов!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...