Нашите дни и години
Като сън тя навести ме,
като сън от мен отлетя
с целувки топли и нежни дари ме
в прегръдките нейни аз бях у дома.
Очите ѝ, Господи, тези очи,
като бездна дълбоки, в тях бих се удавил
и само ти знаеш без тях как боли
в мен огън бушува, пожар си запалил.
Сълзите ми, Господи, тези горчиви сълзи
с тях ли поливаш моята мъка любовна
и тя вкоренява се, расте, впива, боли
опустошаваща липса и тази мисъл отровна.
Но аз зная, че всичко това ще отмине
и двамата с нея ще бъдем щастливи
жената на живота ми, тя няма да ми мине
усмивката ѝ ще топли нашите дни и години..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
