НАСЛЕДНИК 
Росица Чакърова 

Не зная даже как да те наричам. 
Безимен си. По-скоро... без лице. 
Как мога някой "никой"  да обичам? 
А вероятно нямаш и сърце... 
По тази логика очите също липсват
(любимите ми, огнени очи...) 
и стих не мога вече да напиша. 
Ако го сторя, много ще горчи... 
Остава да се вкопча в твойто тяло
и в нечовешки плашещия студ, 
в секундите, когато съм живяла 
в горещите ръце на "онзи луд"... 
В утробата ми днес узрява ледник 
и нямам страх от идващата зима. 
Ще ти родя достойния наследник -
една скована и безлична рима... 

Лондон,  02/11/2017  10:41