19.11.2016 г., 19:46 ч.

Наследство 

  Поезия
399 2 6
Танц. Движение. Магия.
С шепи пия.
Без умора, като дива –
кон развял буйна грива.
Бях дете и се срамувах.
Татко като луд играе,
ситно, бързо ръченица,
дъх не знае!
Да престане, исках!
Пораснах и заразата ме хвана –
жалко, татко го няма да види
днес как беснея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??