Танц. Движение. Магия.
С шепи пия.
Без умора, като дива –
кон развял буйна грива.
Бях дете и се срамувах.
Татко като луд играе,
ситно, бързо ръченица,
дъх не знае!
Да престане, исках!
Пораснах и заразата ме хвана –
жалко, татко го няма да види
днес как беснея.
Отгоре маха на своята фея.
Танца предаде на нея.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени