Наслояване
Дави сълзите ни мокрият сняг,
пада лапавица тежко и киша
пустата улица стели в сумрáк,
влага просмуква се, трудно се диша.
Предизвестено едрее страхът
и настанява се в гръб сивотата,
свършва надеждата, път за отвъд
се очертава, блуждае вината.
Полетът див се оказва мираж
и приземява ни стара заблуда,
смешният многовековен бламаж
да не стоим, а работим залудо.
Пластове трупат се и ни държат
впримчени в блатната смучеща тиня.
С бодри подкани примамва гласът
наивността ни неистово синя.
Вярата гола не струва троха,
крее изконният порив обичен.
В свлачище кално си губи дъха
всичко, в което човекът се врича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
