Mar 12, 2020, 9:12 AM  

Наслояване 

  Poetry
1287 9 22

Дави сълзите ни мокрият сняг,

пада лапавица тежко и киша

пустата улица стели в сумрáк,

влага просмуква се, трудно се диша.

 

Предизвестено едрее страхът

и настанява се в гръб сивотата,

свършва надеждата, път за отвъд

се очертава, блуждае вината.

 

Полетът див се оказва мираж

и приземява ни стара заблуда, 

смешният многовековен бламаж

да не стоим, а работим залудо.

 

Пластове трупат се и ни държат

впримчени в блатната смучеща тиня.

С бодри подкани примамва гласът

наивността ни неистово синя.

 

Вярата гола не струва троха,

крее изконният порив обичен.

В свлачище кално си губи дъха

всичко, в което човекът се врича.

 

 

 

 

 

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съжалявам за тъмните краски, Роси!
    С тези мерки сме като в кафез. И аз като теб се надявам да се оперя скоро.
  • Честно казано това ме натовари, но времето е такова...Вярвам, че е моментно и в теб пак ще избухне усещането за радост, възраждане и полет!
  • Благодаря ти, Ели! Мислим в една посока.
  • Пластовете тиня трябва да се размият! Светлината, да дойде светлината! Поздравления, силна творба!
  • Благодаря за появата и харесването, Ивон!
  • Образно и въздействащо!
  • Благодаря за топлинката, Наде! 🙄Забелязвам, че напоследък сме на една честота. Възхищавам се на яркия израз при теб. При мен трябва да се порови човек под слоевете.
  • Далеч съм от мисълта да редактирам или коригирам творбите на другите. Просто си споделям наблюденията и впечатленията. Аз просто гледам да избягвам чуждиците, звучат ми грозно. Затова бих жертвал пешка, за да спася царицата. Бих жертвал римата, за да спася ритъма, и красотата. Някои се сърдят и “врътват”, ти обаче - не. Благодаря. 😊👍
  • Благодаря, Петър! ☺ Не знаех, че следиш словоизлиянията ми, а може би мога и повече, времето ще покаже. Езикът, с който работя, не е от най-нежните, затова съм свикнала и с по-твърда реч. Тук обаче 'бламаж' беше търсената от мен дума, искаше ми се плочата да стърже на места, за да не се приспим под пластовете. Моля те, коментирай по-често, не съм събирач на хвалебствия, даже (не зная дали си забелязал) често редактирам след критика. Ще очаквам от теб и други отзиви.
  • Ти я носиш в душата си, Светеща буболечице!
  • Силни думи!
    Не съм съгласен с Красимир тук, можеш и по-добре!
    Например “бламаж” не ми харесва лично на мен. Ясно е, че подхожда на “мираж”, и няма как да се замени например с “декупаж”. Все чуждици... Обаче идеята е ясна. 😊👍
  • Благодаря от сърце, Майсторе!
    Надявам се все пак да намерим пътя към светлината!🌻
  • Най-доброто светулчено до момента!
  • Благодаря, Цвете! Добре си дошла!
  • Сърдечни поздравления за стиха! Много ми хареса!
  • Благодаря, Мариана, много се радвам да го "чуя".
  • Благодаря, Дени, трудно се харесва в момента тъжното! 😒
  • Много хубаво ⭐️
  • Благодаря ти, Краси! Коментарът ти означава много за мен.
  • Тежко като лапавица падат думите ти, Светулка. Стойностен стих, поздравления!
  • Благодаря ти, Мария!
    Благодаря за любими!
  • Наслоява се в нас негативното, което отнема радостта от живота.
    Много поетично и точно си го предала! Поздравления, Светулче!🌺
Random works
: ??:??