15.04.2025 г., 19:57

Настроение

268 0 2

Нощта отлетя като птица,
подирила гнездо в утринта,
пролетната дъждовна зеница
се намести по лехи и цветя.


По върховете април пропълзя
кожусите бели изцапа в сиво,
стройни криле извиха се в дъга
с цвърчене от звуци... любимо.


Върбата облече свежа премяна,
лалетата поздравиха в шпалир,
Великден събуди хорската вяра
за повече обич и истински мир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дейна! Всичко е достижимо, стига да поискаме!
  • Колко хубаво!
    Дано се сбъдне написаното от теб, Валя, да има обич и мир на земята.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...