Нощта отлетя като птица,
подирила гнездо в утринта,
пролетната дъждовна зеница
се намести по лехи и цветя.
По върховете април пропълзя
кожусите бели изцапа в сиво,
стройни криле извиха се в дъга
с цвърчене от звуци... любимо.
Върбата облече свежа премяна,
лалетата поздравиха в шпалир,
Великден събуди хорската вяра
за повече обич и истински мир.
© Валя Сотирова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
