6.04.2009 г., 8:03

Настроение в багри

736 0 10

1.

Вали.
Градът разтваря пъстрия си чадър
и ни обгръща във прегръдка топла.
Усмивките ни дъхтят на хризантеми.
Земята под нозете ни пулсира
и пише нов сюжет на Любовта ни.

Вали.
Вървим под пъстрия чадър
ръка в ръка.
От всяка улица на Търново
минаваме през портата на Рая.
Набъбват изреченията.
Множат се прилагателните.
Във въздуха летят флуиди.
Целувките ни
като сребърни талери
се изливат върху града
и скачат в лудешки ритми
по паважа.

А очите на Дъжда блестят.

2.

Ти ме учиш да работя на компютър.
Слагаш ръката ми върху мишката.
Натискаме бутона заедно
и...всичко тръгва неусетно.
Милваш косите ми.
Плъзгаш се по тялото ми и с устни
ту търсиш нови улици и пресечки,
ту свириш сладка музика за двама...

- Не мога да ти се наситя - ми казваш

О , как ме любиш , как ме любиш само!
Препускаш коня с всичка, всичка сила ,
дори не изчакваш дъх да си поема.

Любими , на Изток вратата се отваря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....