21.04.2005 г., 23:31

Насън и наяве

1.4K 0 1
Всяка вечер щом се стъмни
ти в съня ми се промъкваш
и го правиш тъй прекрасен,
че не искам да се съмва.
Но с утрото си тръгваш...
И ме пробужда мисълта,
да те целуна и да те прегърна.
Тихичко да ти прошепна -
"Здравей, Обичам те, Любима".
А ти да ме дариш с
усмивка нежна...
Не си отивай...
Само тебе имам!...

18.04.05 4:10 (сутринта) за Ели

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марто Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....