Apr 21, 2005, 11:31 PM

Насън и наяве

  Poetry
1.4K 0 1
Всяка вечер щом се стъмни
ти в съня ми се промъкваш
и го правиш тъй прекрасен,
че не искам да се съмва.
Но с утрото си тръгваш...
И ме пробужда мисълта,
да те целуна и да те прегърна.
Тихичко да ти прошепна -
"Здравей, Обичам те, Любима".
А ти да ме дариш с
усмивка нежна...
Не си отивай...
Само тебе имам!...

18.04.05 4:10 (сутринта) за Ели

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...